Истината за Троянската война

 Седнах днес напук на всичките лъжи

да разкажа що на съвестта тежи

на тоз платен драскател Омир,

за един ахейски обир

как във Троя войната свърши

със позор за всички мърши.

 

Три богини се родили

трите се на пир напили

и Ирида мъничка хитруша

им подхвърли ябълка, не круша.

 

Тази ябълка била

връх на всички чудеса,

била сочна и огромна

и на диня най-подобна.

 

И решила да подразни

тя главиците им празни:

- Тази ябълка неземна

е в градината последна.

 

Тя ще бъде за подарък

на красавицата, що

на това пир-празненство

едно мъничко момче

на троянски цар синче

убеди, че на тоз свят

не трябва ти да си пират,

за да срещнеш своя ден,

макар съвсем обикновен

със усмивка на уста

и със вирната глава,

а една богиня най-прекрасна,

че животът без любов е празен, 

че животът не е изпитание,

че не сме тук за страдание, 

ни за вечна суета

не сме ниe на света.

 

И помислила Атина:

"Що да сторя, че истинах

аз от таз задача сложна

и не съм аз тъй безбожна-

Ще предложа мъдрост, или власт

Ще отгатна неговата страст."

 

Хера пък приготвила богатство

"Ще убия брат му и наследствена

ще му бъде Троя-тоз богат

и над всинца властващ град."

 

Афродита пък въобще

не помислила, а туй момче

във гората пищна тя отнесла

и плодове му тя донесла

А пък Парис сам във лакомията

се оплескал чак до шията.

 

И попитала богинята:

-Искаш ли да се въргаляш в тинята?

да копаеш тор в обора,

но да полетиш в простора,

и въпреки вси правила

да срещнеш ти пак любовта

на красавица неземна,

че са ти май най-потребни

други тука  чудеса

щом е Троя в твоите крака.

 

Разплакало се трогнато детето,

че то не срещнало на таз планета

любов тъй чиста,

и без да мисли

посочило в туй съревнование

единствената без колебание

Афродита май, че пак успяла

да спечели. На раздяла

му посочила тя древната Елада

дето без никаква пощада

я обрекъл зор баща и май от срам

малката Елена в брак нежелан,

че войните свои все загубвал

и народа си той все погубвал.

 

- - -

 

Две деца се срещнаха на таз земя -

две деца, чиято орис зла

обрекла бе на други без любов,

но зароди се тя и в сетен зов

събра ги във страданието, че

се срещнаха момиче и момче.

 

- - - 

 

Побягнаха на кораб чужд в морето

и като юнга спа той под небето,

а тя облечена във дрипи и парцали

ядеше туй, що бяха и подали.

Но любовта им бе могъща

громеше тя вълните хищни

и макар, че разби се корубата стара

те стигнаха до свойта цел и пред олтара

се врекоха във обич и във вярност

и все едно да бъдат чак до старост,

едно в живота и смъртта,

и в униженията, и в гордостта.

 

- - -

 

Но не бяха те сами на таз планета

и почнаха троянските кланета.

Избиваха се гърци и троянци,

ахейците си бяха все поганци

опустошаваха селата, градовете

и труповете падаха в нозете

на Троя - гордата, красива

в смъртта тя ставаше тъй сива

и спряха пиршествата

от глад умираха децата,

че гърците не щяха да приемат

готови бяха да наемат 

предатели от наш‘те градове

множаха се и наш‘те врагове.

 

Докато прекрасната богиня,

облечена във рокля синя,

не подмами Одисей-разбойник и хитрец

да се допита до троянски жрец,

който на предател се преструваше

и с ахейците си контактуваше,

как да погубят Троя - тоз богат

и над всинца властващ град.

"Направете жертва вий на боговете

и във жертвате вий синовете

свои там сложете

и на Троя предложете !"

Не посмяха тез диваци,

че не бяха те глупаци,

но сами се в жертвата покриха

и оръжията свои скриха

и със бяло знаме под града красив

оставиха кон сякаш див.

 

Ат прекрасен беше тоя кон,

бе огромен като слон.

Щом приближиха го нашите войни

се оказа дървен без пробойни.

Но оставихме ний нощна стража

и напук на Омир ще разкажа,

как паднаха ахейците

във ръцете на армейците.

 

- - -

 

Откупа ний чакахме с години, 

че не бяха жертви те невинни.

Искахме мъст за наш'те деца,

но пък постъпихме ний със сърца,

че боговете ни бяха човечни

без престъпления в живота вечен

честно да погледнем ний в очите

и на децата , и на дедите.

 

 - - -

 

И Троя просъществува,

макар и раните си да лекува.

И днес край черното море

тя Варна града се зове.