Истини по никое време
Романтичната част от душата
се нуждае от баня и книга.
Много дълго стоя в нищетата.
Време беше да кресне:”Я стига!”
Стресна някаква мисъл бездомна
и извади на светло тъгата ѝ.
Беше счупила пълната стомна.
Бе посипала с пепел водата ѝ.
Мина някакъв юноша бледен
и се спъна в проклетата нужда.
Бе я чакал, бълнувал бленувал.
Беше чел що е истинска жажда,
Заболя го. Извика. Събуди се,
а сърцето му - цялото в пяна.
Чисто, бие и свети, та дрънка,
но живее в лъжа и измама.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
