Sep 5, 2007, 2:40 PM

Истинска душа

  Poetry
795 0 5

В очите ти видях живота

по-красив и по-спокоен от сега...

щом загледах се, потънах в тях,

макар да зная, че това е грях.

Във моя свят, осеян с страх

и моето сърце изстинало от болка,

ти внесе топлината и узнах,

че всъщност мога да изпитам любовта!

Сред хиляди лъжци аз бях

една измамница от тях

и бях забравила какво са истинските

чуства или смях...

какво бе истинска милувка, но успях

да повярам пак в онази красота,

която носи само истинска душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...