Истинската красота...
"Окото само по себе си не вижда. - Хипократ"
Тъгата ме придружава, когато виждам суетата
в която се съдим ние хората с повърхностност...
Принципите, уважението, добротата забравят се,
не се виждат и прави се опита да бъдат прогонени...
И издават се становища за другите, без да се знае
тяхната истина, за да потурчим своята собствена...
Забравяме колко значими и красиви са различията ни
Разнообразието от нюанси, отвеждащи ни от обичайното -
И че всеки човек е една вселена от безкрайни идеи
от мотивирано изразяване от толкова много чувства... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Истинската красота идва отвътре и от това как ние я отразяваме в света отвън, но не само красотата в нас самите и тази на другите, но и на всяко по - голямо нещо от нас изобщо във вселената. Всеки има своята вяра и възгледи. И така трябва да е. Но е прекалено егоистично да смятаме, че съществува само това, че съществуваме само ние, когато всъщност сме само една малка прашинка на прашинката на всичко което съществува и без което и ние нямаше да съществуваме... Тъжното обаче е че ние носим в себе си тази тайна без да я притежаваме, за това как може да се сътвори красота и понякога си затваряме очите насила, за да не я видим, за да я прогоним. Защото винаги чакаме да ни дойде наготово отвън. И въпреки, че ни идва, че я има, че съществува не може на това да разчитаме, за да изживеем красиво миговете си и да направим миговете на други по - красиви. Тук сме за да сме щастливи, за да повярваме че във всичко лошо и нещастно на този свят може да бъдем щастливи и удовлетворени и да предадем това чувство на обкръжението ни.