Толкова си истински, дори когато те няма,
между приливи и отливи в мислите ми идваш,
а после образът ти бавно си отива.
Море!
Как вълните се вливат в скали отдавна забравени.
Как косите ми докосва единствено вятърът.
И те търся! И те губя по пясъка!...
Остани!
Очите ми, напоени в сълзи,
чезнат към безкрайноста на залеза.
Но ти си там, а аз съм тук!
И чувам гласа на чайката, която лети... лети
към своят път!
Господи!
Благодаря ти, че отново го има,
дори да е там, , където ме няма;
с невинноста си на малко дете
ще протегна нагоре ръце
към светло синьото небе.
О! Море.
Море на чувствата потайни.
На тайни неразгадани.
Къде е той? Къде съм аз?
Дали просторът на видимия свят
е твърде малък за илюзии -
та нали в него ражда се едничка любовта!...
© Благослава Георгиева All rights reserved.