Истинско
От седем извора вода напълних,
а после дълго клетвено мълчах.
Очите си изплаках, за да съмне
и сякаш векове към теб вървях…
Не чаках чужда обич да ме стигне,
сама нагазих в неотъпкан път.
Разкъсвах тишината с луди мисли
и гонех ветровете към върха.
Мълчаната вода на теб нарекох
и, може би, защото любовта
ни прави неразумни, в миг отрекох
човешките закони на света…
И сякаш от тъгата те измислих,
такъв един, различен от преди.
Човек, роден от огнените мисли
и пред когото вятърът мълчи…
И който може да взриви покоя,
като накара времето да спре.
Аз вече знам, че истински съм твоя,
щом с теб отрекох всички страхове…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
