Едва деца

Тя отиде си, а той-корав и безсърдечен,
сега проливаше сълзи от печал.
Уви, никой не е вечен-
отдавна бе го осъзнал.

Немощно държеше безжизненото тяло,
обляно в кръв и напоено със сълзи,
детството не бе доизживяно-
все пак те бяха едва деца, нали?

Заедно споделяха и радост, и тъга-
едно невинно сърце угасна и изтля,
а друго-то сега ще изгори,
щом живота му не открива светли дни.

Не познаваха света, но обичаха безкрайно-
смееха се, изпълнени с мечти...
Уви, никой не успя да ги спаси,
дано сега се смеят пак във Рая...