Историята на един трактор

Историята на един Трактор 

Трактор стар  – почти столетник, тихо дреме сам на двора 

и от старост чак не вижда

фарове си няма даже.

 Под капака 2 врабеца 
лани свили са  гнездо.

Той ги слуша кат си думат де са били и летели 
по нивята ,по гората...

Тези приказки врабешки 
мигом  спомени му връщат

 Га го като нов докара от чужбина бай Иван 

Как го в селото посрещат като много важен гост

 Целият бе той окичен с китки здравец и бръшлян 

С бяло менче и водица му подляха за късмет 

И пристъпи той в полето като момък най-напет

 с рев и дизелови сажди плуга дръпна най-подир 

и се нижеха браздите черни мазни кат катран

 Тракторист му беше първо пъргавият млад Иван 

  той ореше денем нощем
  без почивка ни за час 

Че  безкрайни орни площи чакаха го тук и там.

После мисълта му скокна 
га го гътна наш  Траян

В синора на келемето хлътна той в един геран

 Че, го с воловете тегли цяло село... зор голям 

Оттогаз му тъй остана 
туй огънато кише 
на кабината отгоре
 като белег на Юнак 

После ей го на дойде  9-и,
взеха го във Текезето 

И започна веселба 

ден работи два се чупи

 все го правят ма не става че, от старостта нали всички части изтънели и се чупят кат стъкло 

Тъй не става рече Кметът той не може да оре 
сили няма и се чупи 
карайте го във музея.

Като спомен най-добър 

за музея го стъкмиха 
 с нова боя и седалки
 колелата стари даже с нови шипове снабдиха 

Ей  го на напет  нагизден, карат го със камион 
сложиха го на вратата да се вижда отдалеч 

Във музея беше скучно,
 там обрасна със трева

 Минаха години доста 
 и боята избеля 
 и ръжда го хвана здраво 
 и изяде на места 

Изведнъж дойдоха хора с кранове и със фадроми, купили били музея ...

мол ще ставал той сега

 А пък тези вехтории ...
 никому ненужни днес
 дава ли ги на вторични 
 да не пречат най-подир.

В миг в сърцето му желязно мина силен жалък стон ...

Е, това е... краят иде 
свърши се за мен света 

Но при него ненадейно спря се тихо мъж един 
той го бавничко разгледа
 и изчезна яко дим 

После следващата сутрин за вторични ред дойде

кранът леко го повдигна 
и в камиона го постави 

А шофьорчето напето 
тъй чевръсто с лекота 

върза го с колани здрави 
за камионската снага

 След туй дойде ненадейно Оня мъж от онзи ден 

дето тихо го огледа 
и изчезна без следа 

Той с шофьора поговори и му рече без шега:

" Да  внимаваш кат го возиш, много ценен ми е той.

 Него дядо го е карал като бил напет ерген"

Карай го сега във къщи спомен скъп е той за мен.

И се разцвърча  врабеца котката била тъдява.

 Трактора се сепна леко 

в двора той се осъзна 
и се тихичко разхлипа по тези свидни младини...!