Dec 23, 2020, 12:19 AM

Историята пишат генералите

714 4 8

 

Жестокост дава непоискани съвети

и заповеди Божии не спазва.

Умората, това лениво цвете,

краси послушни мисли и не казва

къде е изходът. Защо си струва

главата сведена съгласие да дава?

Ако животът значи съществуване

димът е значи фактора най-важен.

А огънят – картинна илюстрация

във детска книжка с приказка за змея.

Останки от легенда са юнаците

(дори да спорят вече не умеят)

Мъгла и дим… Юнаци вече няма.

На място бягай! И си победител.

Живей живот с поредната реклама

и нека вместо тебе друг да мисли.

Не мислиш ли – си в тон със правилата.

Не мислиш ли –  живееш здравословно.

И стигаш до върха на стъпалата

прескачайки през две за по- удобно.

Дали си стъпкал някого по пътя?

(една цел всички средства оправдава)

Не помни никой редниците мъртви.

Историята пишат генералите…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви...
  • Ееее, страхотно е, Доче!
    " Мъгла и дим... Юнаци вече няма.
    На място бягай! И си победител."

    Много мъдрост има тук!😃
    Поздравявам те сърдечно!💕
    Честито Рождество Христово, скъпа!
  • Да, така е,... благодарение на безименните редници, чийто имената остават в "Хрониките на Акаша"!
  • Понякога и редниците са генерали...по своему...
  • Да, и аз се замислих. Но пък истината си е истина - да, историята по и след ВСВ я написаха Айзенхауер, де Гол, Жуков... Но благодарение на редниците...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...