Из " Марсианска соната"

Poetry » Love

477 0 0

Из "Марсинаска соната"
ПОВОД ЗА ВРЪЩАНЕ ОТ МАРС

Р.Чакърова

Непонятно защо, нито зная пък как
ми се случи нарочно - загадъчно...
На планета , където през зимата сняг
със години изобщо не пада.

Но тогава валя... Сякаш имаше смисъл -
за да имам крещяща потребност
най- горещите стихове със любов да напиша,
да се върна от Марс, да съм земна.

Да обичам по женски, да превръщам във чудо
всички твои добри недостатъци,
да горя, да летя, да съм страстна и луда,
да се влюбвам в цветя и във вятър...

И запява у мен като малко звънче
тишината пак същата песен.
Как ми липсва сърдитото звездно момче,
оцветило най - моята есен...

Лондон 2016 '

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0