Nov 6, 2006, 8:46 PM

Из мемоарите на Пена... 

  Poetry
1313 0 11

ИЗ МЕМОАРИТЕ НА ПЕНА

 

Седнете тука на паважа

история една да ви разкажа

честта семейна да опазя

от хорски приказки – тъй мразя!

 

Всичко туй в деня започна,

във който моя мъж, след нощна

във кухнята  ядял варен картоф

и гледал той “Море от любов”.

 

В Наталийка се бил заплеснал,

в мечти омайни се той отнесъл

и хрумнала му блестящата идея

да черпи разум той от нея.

 

Незнайно как, но се досетил,

че откак се женил в село “Ветрил”

поминали са май годинки доста

с жената Пена – не тъй проста. /демек аз/

 

Тя дълго в кметството работи

по стаж тя всичките ги води,

задачата и не е никак лесна

хигиена да поддържа тя чудесна!

 

Позамислил се надълго моя мъж

и идеята дошла му изведнъж

на жената изненада да приготви /т.е. на  мен/

вечеря романтична той да сготви.

 

В този ден аз бях на работа,

а имахме годишнина от сватбата.

Прибрах се късно изморена

и влизайки останах удивена!

 

Във кухнята върху покривка бяла

отрупана със вкусни гозби цяла

със свещи две, във центъра до хляба

ме чакаше прекрасна изненада!

 

Зад голям букет от цветя и ръж

се криеше ухилен моя мъж

костюма сватбен бе облякъл

/панталона му се бе посвлякъл/.

 

И разпери той ръце горещи

с цветята бутна запалените свещи

забравил бе за тях горкия

ох, настана страшна олелия.

 

И пламна огън в този час

разказвам ви сега на вас,

как къщата ми изгоря -

за миг кат празнична заря.

 

И ето давам ви сега съвет

със този дълъг стихоплет

НЕ ЯЖТЕ ВИЙ ВАРЕН КАРТОФ

КОГАТО ГЛЕДАТЕ “МОРЕ ОТ ЛЮБОВ”!!!

 

Пена /демек аз/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Рада Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Честит Рожден Ден, мила приятелко!!!
    Бъди винаги, така засмяна

    И умната със свещите, тая вечер
  • хахаххахахаххаха,поучителна историйка,ще се вслушам в съвета тиПрочетох го на един дъх с усмивка на уста.
  • "...Прибрах се късно изморена
    и влизайки останах удивена!...
    ...със свещи две, във центъра до хляба
    ме чакаше прекрасна изненада!...
    И разпери той ръце горещи...
    И пламна огън в този час...
    разказвам ви сега на вас..."

    Той завинаги остана в двете ви сърца
    или ще ми кажеш, че се лъжа аз сега?


  • Разсмя ме! Поздравче!
  • Много забавен поучителен стих...Този сайт има нужда от веселие, а ти направо ни разсмя! Браво, Ради...
  • хах Хумористично и интересно!
    Допада ми
  • Прекрасен стих със заключение ...
    За всеки нека той да е урок сега.
    На празничната маса без съмнение
    за свещи място няма,те са за нощта.
    А ти все тъй реди куплети - в смях
    от него има нужда и тук и ... там.
    Усмивката ти широка вече аз съзрях
    и няма начин да те пропускам, знам.

    Поздрав и усмивка.
  • Хехехе...Браво,рзвесели ме!
    Цунки!!!
  • Разсмя ме тука на паважа,
    но аз не гледам туй "море" с любов.
    Наталия не ми е тип жената
    и най-накрая ми омръзна от картоф.

    Поздрави, Ради!!! Весел стих!!!
  • Усмихна ме!
  • Браво миличка!!! Ето защо не ядем на запалени свещи Развесели ме отново Целувки
Random works
: ??:??