Из мемоарите на Пена...
ИЗ МЕМОАРИТЕ НА ПЕНА
Седнете тука на паважа
история една да ви разкажа
честта семейна да опазя
от хорски приказки – тъй мразя!
Всичко туй в деня започна,
във който моя мъж, след нощна
във кухнята ядял варен картоф
и гледал той “Море от любов”.
В Наталийка се бил заплеснал,
в мечти омайни се той отнесъл
и хрумнала му блестящата идея
да черпи разум той от нея.
Незнайно как, но се досетил,
че откак се женил в село “Ветрил”
поминали са май годинки доста
с жената Пена – не тъй проста. /демек аз/
Тя дълго в кметството работи
по стаж тя всичките ги води,
задачата и не е никак лесна
хигиена да поддържа тя чудесна!
Позамислил се надълго моя мъж
и идеята дошла му изведнъж
на жената изненада да приготви /т.е. на мен/
вечеря романтична той да сготви.
В този ден аз бях на работа,
а имахме годишнина от сватбата.
Прибрах се късно изморена
и влизайки останах удивена!
Във кухнята върху покривка бяла
отрупана със вкусни гозби цяла
със свещи две, във центъра до хляба
ме чакаше прекрасна изненада!
Зад голям букет от цветя и ръж
се криеше ухилен моя мъж
костюма сватбен бе облякъл
/панталона му се бе посвлякъл/.
И разпери той ръце горещи
с цветята бутна запалените свещи
забравил бе за тях горкия
ох, настана страшна олелия.
И пламна огън в този час
разказвам ви сега на вас,
как къщата ми изгоря -
за миг кат празнична заря.
И ето давам ви сега съвет
със този дълъг стихоплет
НЕ ЯЖТЕ ВИЙ ВАРЕН КАРТОФ
КОГАТО ГЛЕДАТЕ “МОРЕ ОТ ЛЮБОВ”!!!
Пена /демек аз/
© Рада Ангелова All rights reserved.
