May 31, 2008, 12:17 AM
Из мислите на един млад филиз...
За добро или зло
на върха съм роден…
В смях от слънце се рея
и от дъжд насълзен
… на земята
да сляза
… все по-често
копнея.
И макар, че ще има ветрове
… да ме брулят
и градушка да смила
… нежността
в тъканта ми
все мечтая… красиво,
тихи звуци
улавям…
Тук се будя красиво
в светлината на изгрев,
и в росата се къпя
… от нощта
недолюбен.
Тук докосват ме птици
със сърце
закопняло…
За добро или зло…
на върха аз живея
И не крия мечтите си -
да съм някъде
… долу -
да докосвам дечица
… по главиците
палави.
Та макар някой ден,
някой лунничав
палавник
… да присвие
юмруче -
с дланта да удари
... и уцели от раз,
но едва ли…
Ненавреме откъснат…
и с разкъсани
струни
… аз да пукна
безславно,
той -
мъжкар
да се пъчи…
За добро или зло…
на върха ще остана -
влян от жизнени сокове,
… чакащ
своята карма,
Както свойте събратя -
остаряващи... есенно
... мъдро.
Тук печално обагрен
ще дочакам… Кралицата
… ледена -
покосен заскрежено
да падна.
И до пръст ще изтлея,
но оставащ
… до корена.
Ще се целя с посока
венозно преливащо
… ще се вливам
горещо любовно,
… дълбоко,
за да бъда!
Да бъда отново
… Живота!
на върха съм роден…
В смях от слънце се рея
и от дъжд насълзен
… на земята
да сляза
… все по-често
копнея.
И макар, че ще има ветрове
… да ме брулят
и градушка да смила
… нежността
в тъканта ми
все мечтая… красиво,
тихи звуци
улавям…
Тук се будя красиво
в светлината на изгрев,
и в росата се къпя
… от нощта
недолюбен.
Тук докосват ме птици
със сърце
закопняло…
За добро или зло…
на върха аз живея
И не крия мечтите си -
да съм някъде
… долу -
да докосвам дечица
… по главиците
палави.
Та макар някой ден,
някой лунничав
палавник
… да присвие
юмруче -
с дланта да удари
... и уцели от раз,
но едва ли…
Ненавреме откъснат…
и с разкъсани
струни
… аз да пукна
безславно,
той -
мъжкар
да се пъчи…
За добро или зло…
на върха ще остана -
влян от жизнени сокове,
… чакащ
своята карма,
Както свойте събратя -
остаряващи... есенно
... мъдро.
Тук печално обагрен
ще дочакам… Кралицата
… ледена -
покосен заскрежено
да падна.
И до пръст ще изтлея,
но оставащ
… до корена.
Ще се целя с посока
венозно преливащо
… ще се вливам
горещо любовно,
… дълбоко,
за да бъда!
Да бъда отново
… Живота!
© Мая Санд All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Идеята!!!
Поздрави,Мая! -
За добро или зло...Чудесно пишеш, Мая!
-
Чудесна идея...много оригинално...
и много истини казваш...Браво!
с обич, мила Мая. -
И до пръст ще изтлея,
но оставащ до корена.
Ще се целя с посока
венозно преливащо
във дървото високо -
пак ще бъда Живота!
Впечатли ме!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А дали някой Джак няма да се покатери по бобеното стъбло, за да намери кокошката със златните яйца?