Във годините горчиво се прекърших
и после, без да искам, оцелях,
да бях забравила и всичко да се свърши,
а не да се събирам все от прах.
Сега се търся в старите куплети
и всеки лист изпълва ме със страх,
борба загубих, без да съм се била
и само в загубата се видях.
Без себе си съм глупаво безплодна,
от извори да пия ожаднях,
а как в спомени да се открия,
когато избледнях със тях?