Във годините горчиво се прекърших
и после, без да искам, оцелях,
да бях забравила и всичко да се свърши,
а не да се събирам все от прах.
Сега се търся в старите куплети
и всеки лист изпълва ме със страх,
борба загубих, без да съм се била
и само в загубата се видях.
Без себе си съм глупаво безплодна,
от извори да пия ожаднях,
а как в спомени да се открия,
когато избледнях със тях?
© Ася All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
