Избрах си други светове
Прозрях, че всичко тук е само стон –
просмука ме със пошлостта си скверна.
Че кой ще ме уплаши със закон –
с крилете съм на свойта лековерност.
О, знам, дори не ще ви заболи,
ще бъда в низкото – до ваш`та мерзост.
Не съм броил сам земните си дни,
защото знам, че тленното изчезва…
Не сте ли ми простили! Аз… не съм!
На себе си прощава ли се лесно!?
Кажете го – да те удари гръм,
завинаги да стихнат твойте песни!
Ще полетя на моите криле,
сълзите не хабете си, не трябва.
Аз сам избрах си други светове,
и ето – те дойдоха да ме грабнат!
© Данаил Таков All rights reserved.
