Избранница
Уморява се от своя полет нов
фантазия - и свободна от любов
зачерква всичко на мига,
а той донася й сълза,
и в маска клоунска е сврян,
от чудесата й - презрян.
Не го напуска чувство за вина,
диктува му - избранница е тя.
Разплита пъзела си като бич
на тъжен, тъжен оптимист.
Тя няма ни душа и ни сърце,
ех, сила дяволска я обвзе!
Дали игра е или карнавал,
или пък спомен черно-бял?
Помъдряла е, а още е дете...
Намазана със грим и изумена,
в очите на живота взряна...
Видяхте ли я?... Не исках да ви натъжа...
Не успяхте?... Аз пък - да!
© Мариола Томова All rights reserved.
