May 29, 2016, 9:35 AM

Изчезнал в емоциите ти свят

  Poetry » Love
1K 0 3

 

 

 

Без начало и край
любещи се без свян
в света абсурден.
И да те загубвам, за да те
искам, искам, искам...

                        bluebird

 

 

 

Ти идваш всяка нощ в съня ми,
като вихрушка, нещо търсиш.
Прегръщаш книгите в главата ми
и страниците тихичко обръщаш.

Как искам да те видя, малко птиче.
В ръцете си душата ти да стопля.
Но сляп съм! Отдавна света не виждам!
А ръцете, ръцете палачът ги отсече...

Едничкото, което ми остана са мечтите.
Вземи ги! Те са синьо цвете неувяхващо.
И полети в небето по пътя си далечен,
любов и щастие във полет ще намериш.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аластор All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мечтите - "синьо цвете неувяхващо". Това определено ми хареса. Както и мотото - великолепно е. Поздрав, Аластор!
  • limeruna (Йоана) -
    Мечтите винаги са били преди любовта
  • Много мило и затрогващо. Любов, която дарява себе си до последната капка... Но мечтите май (и всички други месеци) са най-непресъхващият извор

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...