Омръзна ми все за теб да мисля,
омръзна ми да се осакатявам,
ти напусна света ми,
сега напусни и ума ми.
Ненавиждам те, но и
трудно е без теб,
защо не може да изчезнеш
като облак в ясен ден!?
Ще се науча да обичам
не както теб, но
ще мога да копнея,
ще се науча да живея.
© Виктория Михайлова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
