Очите ми са Твои,
потънали във Твоите очи,
във крехката Ти Красота,
огледала се в луднали Звезди
и в този неосъществен,
жадуван, Вечен Полет!
Ръцете ми са Твои
докосват нежната ти кожа,
прелитат върховете на гърдите Ти,
и слизат в долината,
на разцъфналата Пролет,
да вкусят влагата на Любовта!
Душата ми е Твоя,
окъпала се в Твоята Душа,
в отблясъците на Деня,
загледана в искрящото Сърце
и носеща Дъхът на Щастие,
на бисерна Омая във Нощта!
© Ангел Филипов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
