Като северно сияние
Като последно издихание
Улови ме
Прибери ме
Само за себе си пази ме
Като многоцветна дъга
Без думи и бои ме нарисувай
Повярвай
Съществувай
Трепет и мечта
Въздишка и сълза
Сън или видение
Потънало в забвение
Изгрев в утро ясно
Ако с мене ти е тясно
При залеза иди
Издишай ме
И си върви
© Любомир Деничин All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
де да ставаше толкоз лесно 