Dec 12, 2005, 3:22 PM

Изгарям

  Poetry
1.5K 0 4



Сам съм в нощта-нещо ме гори!
Загледан мълча-няма те... тежи!
Търся те някъде-ах, празни мечти!
Пак самота-четири стени !

Нощ безкрайна-потъвам в нея
Tъга и  болка-дали живея?
Любов и жажда и мъка
ме изгаря , ме изгаря, ме изгаря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...