Тези две   стихотворения, които нарочно обединих  и публикувам заедно,  са посветени на всички българи -–бежанци, прокудени насилствено от родните си градове и села, принудени да се скитат немили-недраги по непознати пътища, гонени и преследвани от озверели башибозуци, търсейки място, където да започнат от нулата живота си. Аз съм потомка на една от тях, баба ми Евгения. Поклон пред паметта ѝ!