Във моето сърце се настани Страхът,
там беше му комфортно и удобно,
разхождаше се в мислите ми всеки път,
когато давах му възможност.
Той хранеше се с моите проблеми
и ставаше по-силен и голям,
а през нощта пируваше в съня ми
с Кошмара, неговия пръв другар.
След месец-два пристигна и Депресия,
накичена с венец от самота,
Страхът хареса я за своя булка,
венчаха се пред Черната тъга.
И настаниха се в ума ми двама
и бяха партия добра,
охотно се заеха да погълнат
остатъка от моята душа.
Когато дъното докоснах,
на помощ Господ призовах,
с молитва, вяра и благословия
изгоних аз обсебващия Страх.
© Неземна All rights reserved.