Изгрев
Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем.
А пръстите без топлина немеят,
от безнадеждност бяха вкаменени,
не можеха за сбогом да се слеят.
И буца бе заседнала в гърлата -
дали назад, или напред да тръгнем?
Назад - нощта ни дебне за разплата.
Напред - денят реши да се измъкне...
Оставиха ни в нечие безвремие...
Защо раздяла в изгрева се ражда?
Защо очите сведоха се неми,
не смееха да се погледнат даже!
Зашо се впи такова отчуждение,
като че ли разделят ни вселени!
Навлязохме в различни измерения,
от огъня с души изпепелени.
Денят роди се в стихналия плаж
и ни плени със своето постоянство.
Надежда бе изгубил да си кажем
последно сбогом -
като вик в пространството!
© Антоанета Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...
Comments
-
Благодаря ви, Деа, Роси, Юлиян и Пепи, че се спряхте при мен. Хубав уикенд на всички!
-
Изгревът е прероден залез
Красив стих! -
Драматизъм, но и красота при изразяване на чувствата. Поздравления за творбата, Антоанета!
-
Тъжно...
-
Благодаря, Младен. Животът е многолик и разнообразен, трябва да го изживеем докрай! А времето... приемаме още Времето за истина!
-
Парадоксът е точно в това, че изгревът всъщност е символ на залеза.
Тази теза е застъпена и в настоящото стихотворение:
"Оставиха ни в нечие безвремие...
Защо раздяла в изгрева се ражда?
Защо очите ни наведоха се неми,
не смееха да се погледнат даже!"
Харесва ми чувството на пълноводна тъга, която внушаваш, Антоанета, защото в живота има добри и лоши неща, които в крайна сметка по странен начин се уравновесяват, но тъгата идва от Времето! -
Наистина е тъга...
Тони! ❤ -
Следващият път ще се получи. 👍
А, под публикацията ти виждам свръзката. -
Извинявайте, опитах се да свържа произведенията, откри ми се свързването, но не предполагах, че ще се публикува отново.
-
Хубав стих! Чувствам тъгата, която тревожи душата ти... някакво предчувствие... нещо недоизказано... Или може би така ми се струва.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
