Птиците отдавна ги няма,
в оранжево-кафяво се рее земята.
Врабчетата лакомо кълват хляба,
подхвърлен от една непозната.
Но някак свирукам си весело аз.
Душата е засмяна свиреща нота.
А слънцето приветства, гали и плаче,
от облаци дъжд, дошли капризно бързо.
Мигом сянката настъпила като оголено цвете,
събира в себе си огледално сърцето.
Обичам те, животе, мой!
Моя благост и надежда! ...