Feb 3, 2011, 10:17 PM

Изгрев 

  Poetry » Love
852 0 4

Изгрев

Море тъй дълбоко замечтано
Хоризонта наблюдава умълчано
Стихва вълните си безчет
Спокойствие настъпва навред

Из-зад облачните очи
Надникнаха раннобудни лъчи
Морето с усмивка дариха
С блясък мрака изтриха

Морето - моето второ аз
Теб своите лъчи чака в захлас
И когато пак те имам
Благодаря на Бога че съм жива





Yoana Nikolova
02.02.2011 г.
(za Deyan Ivanov)

© Йоана Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • mariniki , благодаря !
    Твоят вариант е по-добър


  • Морето някак кротко замечтано
    хоризонта наблюдава умълчано
    притихват вълните му в захлас
    в прегръдките на топъл бряг

    Из-зад двери облачни, мрачни
    ранобудни лъчи се прокрадват,
    морето нежно с усмивка дариха
    с блясък сияен мрака изтриха..

    Морето вечно - моето второ аз
    теб очаква, за теб милее знай,
    и когато с ласка ще те приюти
    твоя ще съм, със безброй мечти.

    *

    хубава идея, Йоана...
    сърдечно те прегръщам..
  • Благодаря ви!!! =)
    Послепис: Цялостно трябва да го редактирам, но няма да е скоро ..
  • Първите два стиха - горе-долу добре. Третият иска още мислене и работа!
    Поздрав, Йоана!
Random works
: ??:??