Dec 21, 2005, 8:19 PM

Изгубен

  Poetry
850 0 1

  
  Върви той сам, назад във времето 
  Прогонил всяка тленна суета ...
  Изтръгнат мрак, кървящ за Бремето
  Със гняв, кипящ от земните недра
  

  Презрял света, и себе си, и Бог
  Надмогнал хаос, болка и тъга
  Вървящ по стълбата на Изток
  Да дири Обич в свойта самота...
 
    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...