Dec 21, 2005, 8:19 PM

Изгубен

  Poetry
852 0 1

  
  Върви той сам, назад във времето 
  Прогонил всяка тленна суета ...
  Изтръгнат мрак, кървящ за Бремето
  Със гняв, кипящ от земните недра
  

  Презрял света, и себе си, и Бог
  Надмогнал хаос, болка и тъга
  Вървящ по стълбата на Изток
  Да дири Обич в свойта самота...
 
    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...