Aug 12, 2012, 3:21 PM

Изгубен ангел 

  Poetry » Love
729 0 0

Като изгубен ангел сред милиони светове,

прелиташ и рисуваш с всички цветове.

Скиташ и обикваш даже зверове,

коя си ти, великолепна, от къде се взе?

 

Дали не си сестрата на Муерте,

по-добрата, естествено, от двете.

Опълчила се на вековното наследство,

захвърлила косата, пристъпила на светло.

 

Не знам коя, но си незаменима,

неуловима дори за проста снимка.

Неотразима небесна самодива,

да си мистериозна ти отива.

 

Позволи ми да те наричам своята Амор,

прикова и мен в пурпурния си затвор.

Светица без петно на кристалния си взор,

но грях ще бъда аз в твоя фолклор.

 

Сега спаси ме от този груб народ,

не желая да бъда на желанията им роб.

Прегърни ме силно и отлитай,

далеч ме отведи и просто ме обичай.

© Иван Ценов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??