Изгубена

Poetry

1.2K 0 5

Изгубена

Вървя самотна по плажа,

вървя, но не знам къде съм.

Изгонена от Рая... Прокудена в ада..

Вълните умират с грохот,

блъскайки се в скалите...

Вълните умират под краката ми...

Аз бързам...

За къде? Не зная...

Изгубих се... Но защо?

Къде съм?

Мечтите шептят,

Сърцето крещи!

Надеждата, като просякиня

търси изход от Съдбата...

Една душа умира,

а й се живее!

Последен полет над небето на живота!

Черен мрак ме обвива със смъртоносен воал...

призрачни камбани бият!

Дан... дан... дан...

отекват в нищото...

Ритуалът свършва... Смъртта празнува...

Очите без сили остават... затварят се... и се давят в забравата...

забрава... сгодена за смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

beytula_bubu (Бен Ар)

НЯМАМ ДУМИ,МНОГО Е ИСКРЕНО И ЗАВЛАДЯВАщОПОЗДРАВИ

2007-08-02T21:25:31+03:00
PhoeniX (Тони)

Благодаря Знам че ако беше по оптимистично щеше да звучи може би по добре,но ми харесва да пиша по този начин смърт,несподелена любов,раздяла ... благодаря за мненията

2007-06-14T09:01:47+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Развали този годеж!!!
Винаги има недежда,живей,живей!!!

2007-06-13T17:50:16+03:00
ria (Гергана Иванова)

Пожелавам ти да се сгодиш скоро за живота!

2007-06-13T13:40:59+03:00
petrokam (Петър Варчев)

СМЪРТОНОСНО. Все таки прозира и надеждица. ПОЗДРАВЛЕНИЯ.

2007-06-13T13:40:57+03:00