Изгубена...
Изгубена сред вятъра потаен,
брули и последните листа.
Падат нежно върху моята коса
и се стичат бавно по моята душа…
Капки дъжд задържат моя поглед,
грацията скрита в тях ме заслепява,
с поетичната страна на красотата…
Мракът поглъща всичко постепенно,
а мен ме извисява…
Тъмнината сее семето на моята тъга,
тъга по дивна светлина…
Зимата ме топли
само край огнището омайно...
Излегнала се нежно върху топлото легло,
обгърнала с мека длан стената между нас...
Изгубена сред искряща топлина...
© Зузка All rights reserved.
