Кулин (Стефани) Кулин (Стефани)
1 69
Feb 21, 2006, 5:25 PM

Изгубена надежда

  Poetry
894 0 4
С треперещ глас затворих телефона,
прониза ме жестока болка,
за мен залезе днес света,
живота ми изгуби смисъл.

А ти нехаеш за това,
от другата страна на жицата,
затвори,без да се замислиш,
без да видиш моите сълзи.

Но пак единствен си за мен,
отново аз за тебе мисля
и взирам се в небето тъмно,
горчиви сълзи пак проливам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0