Изгубени
Изгубени
Опустяха онези земи
по които пристъпяхме с обич.
Ненапити са всички води
от росата накапали в здрачност.
Светлините в усмивки разцъфнали
зад завеса на мрака се скриха.
А очите ни, очите слепиха ли?
Да не виждат очи що обичаха?
И луната, онази луда луна,
дето цялата в плам ни обгръщаше,
и душите ни вплиташе във една,
и в сърцата ни ярка гореше.
Как така се изгуби и луната сега?
Ни звезди, ни роса ни заричат.
Няма ден, няма нощ без любовта.
Всички делници в едно се пресичат.
А пък ние изгубени в унес
все по сънища тръгваме с теб
по пътеки които все се пресичат
в някой друг следващ живот...
Djein_Ear
Евгения Тодорова
© Евгения Тодорова All rights reserved.
