Благодаря!
За изгубеното време.
Благодат в сивкавите дни.
И нощи.
И пак Благодаря - отнето бреме.
Как, защо, какво сънуваш нощем?
Смисълът в далеко се изгуби.
Отнесен с бремето на мисълта.
Споменът с време ни погубва,
събудени от кошмарите в съня.
Можеше да ни е безразлично
или всичко да си няма смисъл?
За всеки - всекиму различно.
Пропаднал ум в дълбока мисъл...
© Веселин Георгиев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
