Благодаря!
За изгубеното време.
Благодат в сивкавите дни.
И нощи.
И пак Благодаря - отнето бреме.
Как, защо, какво сънуваш нощем?
Смисълът в далеко се изгуби.
Отнесен с бремето на мисълта.
Споменът с време ни погубва,
събудени от кошмарите в съня.
Можеше да ни е безразлично
или всичко да си няма смисъл?
За всеки - всекиму различно.
Пропаднал ум в дълбока мисъл...
© Веселин Георгиев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
