Благодаря!
За изгубеното време.
Благодат в сивкавите дни.
И нощи.
И пак Благодаря - отнето бреме.
Как, защо, какво сънуваш нощем?
Смисълът в далеко се изгуби.
Отнесен с бремето на мисълта.
Споменът с време ни погубва,
събудени от кошмарите в съня.
Можеше да ни е безразлично
или всичко да си няма смисъл?
За всеки - всекиму различно.
Пропаднал ум в дълбока мисъл...
© Веселин Георгиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
