Изгубеното време - като вятър е
По релси на окръжност все пътува
в затворения ни, объркан свят,
това което всички ни вълнува:
Защо се случва? Откога ? И как?
Човечността защо е във вериги?
Защо със вълча злоба се делим?
И времето защо все не достига
да подадем ръка и да простим?
Защо пилеем и талант, и сили
в заяждане на едро и на дребно.
Войната оцветява дните в сиво
и времето ни се топи безследно…
Изгубеното време - като вятър е
не може да го хванеш, да го вържеш.
В затворения свят се разминаваме,
а имената там са като кръстове
над гробове на минало несвършено,
на стари навици, умения, традиции.
И няма време, нито път за връщане.
Войната спира, щом умрат войниците...
© Дочка Василева All rights reserved.
