Jun 4, 2008, 3:45 PM

Изгубих се

  Poetry » Love
945 0 1

Изгубих се по пътя към сърцето ти

на крачка от безнадеждното влюбване -

някъде там, където ти

ми показа какво е погубване.

 

Някъде там - между дъха и докосването ти -

около пресечната точка на всички стихии,

които рисуват в мене горещи черти.

Бушуваха в теб. А ти в мен ги всели.

 

Изгубих се там - между гласа и усмивката ти...

Между погледа и очите ти потънах.

Изгубих се в безвремието на целувките ти...

Загубих и пътя - не мога да се върна.

 

 

                      Изгубих се!

                                   Намери ме!

                                                В себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...