Изживях този град,
изживях всяко камъче,
всяка стъпка
и мисъл във стъпката,
всяка болка и стон
в ден студен и безрадостен,
всяка котка настръхнала,
всяко грозно паве,
всеки грозен Альоша
(всъщност хубав навремето,
но сега само статуя).
Изживях и ОМРАЗАТА,
и СМЪРТТА, и СКРЪБТА след това
Преживях!
Сега започва животът ми...
18.12.2009.
© Милена Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
