Изживях този град,
изживях всяко камъче,
всяка стъпка
и мисъл във стъпката,
всяка болка и стон
в ден студен и безрадостен,
всяка котка настръхнала,
всяко грозно паве,
всеки грозен Альоша
(всъщност хубав навремето,
но сега само статуя).
Изживях и ОМРАЗАТА,
и СМЪРТТА, и СКРЪБТА след това
Преживях!
Сега започва животът ми...
18.12.2009.
© Милена Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
