Изживяна ведрост
Щом косите посивеят
и капка мъдрост съберем,
ще се помни ли апогея
на стария ни рефрен?
Висящи по стените
на забравили сърца
ще бъдат образите
на двете влюбени деца.
Ще мечтаят, ще тичат
по лунно-бляскави пътеки.
Жадно в любовта ще сричат,
и клетви ще дадат вовеки.
Щом излеят се години
и миналото стане днес,
щом щастие ни подмине
и няма от нигде блага вест.
С капката жадна мъдрост
дъх дълбок си поеми.
Рефренът "Изживяна ведрост"
на гроба ми тихо чети.
© Веселин Джуров All rights reserved.
