Nov 30, 2006, 1:52 PM

Изживяно

  Poetry
918 0 1
Пламна любовта голяма,
обикнахме се ние двама!
Две години продължи това,
но едни жестоки същества
изведнъж ни завидяха,
обичта ни не разбраха
и успяха да ни разделят,
и сърцето ми да изпепелят!
Мина много време оттогава,
но сърцето ми не позволява
друго момче да залюбя
и спомена за тебе да изгубя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не ползволявайте на други да ви разделят! Ако любовта е жива още и в него - съберете се! Не са много хората, които ще обикнеш, не позволявай на някой да те раздели със щастието ти, а любовта е щастието в живота ни, независимо към семейство ли, приятели, или любовник.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...