Изкарано от раклата
На Ели Георгиева-Билкарката, стих-портрет
За теб е ценна "даже и минутата",
Дори и днес "когато лудата ти възраст е далече"
скреж в къдриците черни се лута
и на вратата есента потропва вече...
"Дори, дори и днес, когато страстите тежат във думи
и се задъхваме като тичаме, събираме прах от небето.
Реших да премеря с човешки дъх престоя помежду ни...
да водя в теб момичето... в огледалото на сърцето."
Играеш на любов и още става
"под розовите пръски на деня"
Усмихнат аз, а ти си все такава,
тъй неприлично палава жена."
Боли ли ме, когато си отива от мен поредната красива жена.
Копнежът е по пътя ни копривата... Не се гасят с раздяла сетива...
"Чак днес ли" осъзнах, че сме различни
на улицата с мръсен тротоар?
"Нима наистина" си ме обичала?! Мълчание и пепел от пожар...
© Красимир Дяков All rights reserved.
