Dec 1, 2004, 6:50 PM

Изкупление

  Poetry
1.5K 0 0
Аз пишех някога за любовта
и тя бе мое вдъхновение
и дори не подозирах, че така
не намирам всъщност избавление.
Не осъзнавала съм, че с това
ще стигна собственото си падение,
признавайки пред себе си сега
желая лично изкупление.

Светът за мен е бил един човек
и всичко аз на него посвещавах,
всяка строфа, всеки стих и ред
на него някога дарявах.
И вярвала съм, че като поет
думите си правилно раздавам,
без да осъзнавам, че безчет
са нещата, които не възпявам.

И вярвала съм, че е нищо
човекът, който гасне без любов,
без да виждам, че не всичко
оправя тя в живота му суров.
Дали тя болните ще излекува?
Дали ще предизвика и смъртта
на дуел, за да ни извоюва
щастието или радостта?

Проблеми има много по света,
за които хората нехаят,
далеч по-висши и от любовта,
която аз единствено желаех.
Срамувам се от този егоизъм
и от заслепеното съзнание,
от досегашния си непукизъм
към всеки други вид страдание!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...