Feb 3, 2007, 10:07 PM

Изкушение

  Poetry
1K 0 8

 

 

Тялото ти праща ми сигнали,

разпознавам точно всеки жест,

мигаш и ме гледаш на парцали,

със всяка клетка искаш секс.

 

Косата си примамливо отмяташ,

врат откриваш, ушната си мида,

примирам, всичко мое давам,

само в устните си да те имам.

 

По ханша плъзгаш си ръцете,

бедрата лъскави със длан покриваш,

сърце ми слиза във нозете,

мъжкото във мене провокираш.

 

Прихапваш устни и ги навлажняваш,

а после се усмихваш леко,

и с поглед страстен ме прогаряш,

чувствам се така олекнал.

 

И пак ръцете си раздвижваш,

по извивките на снажното си тяло,

вниманието ми към теб привличаш,

желанието вече е узряло.

 

А погледа ми спира там,

където вечно бих желал да бъда,

и целия съм вече във възбуда, плам,

че просто друго и не може и да бъде.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...