Да стоиш като капка чист,
сам, срещу белия лист,
и да започнеш да твориш
само както ти решиш.
Каквото ти душа иска,
без разумът да те притиска.
Да можеш да излееш всичко, що е вътре,
без да се страхуваш какво ще се получи.
Да напишеш всичко, което те вълнува,
сякаш на лист се рисува.
И картините сами да идaт,
и всички хора нека видят
колко красиво е твоето сърце,
ах, а то е леко, като едно перце.
© Ангел All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
