Излет
На разходка в планината
тръгнах рано сутринта.
С двете кучета в ръката
да разтъпча ходила.
Хванах с тях една пътека
в неутъпкания сняг.
Носех раница нелека
пълна с кренвирши и хляб.
Крачех леко в снеговете.
От студа не се боях.
С двете кучета в ръцете
не изпитвах капка страх.
Но внезапно, от шубрака
на дълбокото дере
излетя креслива сврака
в тъмно-сивото небе.
Мигом, Арес ме катурна!
По очи ме повали!
Към дърветата се втурна
тъпи гарги да лови!
Арки - също миг не чака,
не остана по назад.
Хукна право в храсталака
и последва своя брат!
Дълго виках двата песа,
но без никакъв успех.
И - в натрупаните преспи
разтревожен, сам поех.
Продължих из планината
обграден от красота!
Чувах само лай в гората,
в тази бяла тишина.
Скитах цели пет минути.
Два баира покорих!
Зърнах стадо от кошути,
и за миг се притесних,
че не чувам лай на Арес,
нито Арки да ръмжи.
Че сред снежната омара
може вълк да ги мори!
Седнах потен да ги чакам
на един прогнил кютук
и извадих от торбата
кренвирши и сух суджук.
Резнах - вкусните мезета
и отчупих къшей хляб.
Сам, под гъстите дървета
се приготвих за обяд.
В този миг - и Арк и Арес
се показаха в снега.
И сред снежната дъбрава
с мен започнаха игра!
Заподскачахме в гората
край прогнилия кютук.
Арки, кренвиршите лапна,
Арес - сухият суджук!
Аз, съвсем не се разсърдих,
пийнах малко ром и чай.
Сред снега се поразгърдих
и нададох също лай!
Заседях се край шубрака,
глътнах термоса със ром.
И след час - на четри крака
допълзях до моя дом.
Влязох с кучетата в хола,
седнах на дивана с тях.
И след малка водка с кола,
гушнах Арес… и заспах.
Юри
Йовев
Февруари
2022 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
The work is a contestant:
