Излишен стих
напъхан между страниците.
Излишен стих
за вчера, утре...
И това, което днес не е било.
Излишен стих,
защото не можах
да оправдая всичкото очакване.
Излишен стих
по пръстите ми,
посинява ги...
Омастилява казаното,
защото то е нереално
и само думата,
онази истинската,
която не мога да назова
ще ме запази цялата.
Излишен стих
на поета бездарен,
този без вдъхновение,
без интуиция...
Излишен стих
е онзи, прашния...
Излишен стих
е съдбата ми...
Излишен стих
в до тук непостигнато бъдеще
и грозно минало.
Познати маски,
красиви залези
и размазани лица...
Излишен стих
неримуван в спомени.
По тротоара
изхвърлени мечти,
събират ги децата,
за блясък в очите...
Излишен стих
за двете крайности,
за лудостта
и за очи на лунна светлина.
Излишен стих
не ми дава покоя,
който заслужават
само онези
описали живота си.
Излишен стих
не радва сърцето,
нито боли
и не те поучава.
Сред толкова празно пространство...
Излишен стих
посветен на
Онази...
голямата неизречена дума...
Защото няма как да продължа
и няма как да те напиша.
Няма как да те запомня
и няма как да ме намери някой!
Тук -
в един излишен стих...