Излишно
върти се колелото на съдбата
гребе и разпилява същността
за кратко се задържа над водата
на формата прекрасната следа
когато се разтворят в синевата
надеждите на вечната ни страст
прахът ще скрие в дън-земята
излишното останало след нас
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Но може би красивите ни надежди са по важни от това, дали ще получат удовлетворение. Тази вечна страст е много интересен образ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
