Излъгани полюси
И въпреки всичко продължава живота ни,
притиснат в клетката на излъгани полюси
отдавна предадени от страх да не изгубим
посоката – туптяща е болката от думи –
напразно изказани и потънали във забрава.
Затова днес ще пиша за истинските хора...
отдавна поели по прашния път на съдбата си,
те смело се изправят и тръгват дори срещу вятъра
и все така пазят надеждата светла в сърцата си.
Затова ви моля...! Да не се пречупвате – когато
в капан ви поставят... а смело на глас изречете
своята истина тогава може би ще отсеем страхът
от душите си... и ще се отрони щастлива сълза
за любовта към родината която грее в душите ни...
И нека задружно да си подадем ръцете
и да запеем вековната песен...
Която ефирно ще се понесе през времето
и през пространството за да докосне времевия
поток от нашето минало и нека мъдростта –
закодирана във вените да закипи от любов към родината!
И запленени от песента на живота която ни кара да мечтаем
за един свят изпълнен с обич, доброта и надежда...
И нека повярваме във себе си и силни да бъдем!
Аз знам, че въпреки всичко продължава живота ни...
притиснат отдавна в клетката на все повече
отдалечаващи се полюси – отдавна предадени
от страх да не изгубим посоката – посоката губим
преди да намерим себе си... и тъжно вървя сред
смълчаните улици и душата ми тъй силно ридае...
Но ще се отрони сълза кристално чиста за любовта към родината,
която до сетния ми дъх в душата си ще пазя...!
© Катя All rights reserved.
