Излъжи ме...
Излъжи, че е ясно небето,
вярвам ти, без да гледам, дали?
Излъжи, че е топло морето,
в пясъка да оставим следи.
Излъжи, че обичаш ме още,
нека пак заживея във рай.
Та... макар във самотните нощи -
да си с друг и да мислиш за край.
Остави още време да имам,
за да галя косите игриви,
до безумие пак да се взирам -
във очите... искрящо красиви.
Излъжи ме, че имам посока
и любов, украсила света.
И дори да е твърде жестоко -
не терзай се, а аз ще простя!
© Данаил Таков All rights reserved.
