Mar 17, 2008, 10:18 PM

измама

  Poetry » Love
819 1 0

Мислих, че те обичам,

казвах го на теб, не на него!

Но лъгала съм те и ето, причиних

аз болка в твоята душа!

Как да ми го ти простиш,

след като аз не мога, не мога

и не желая, защото ти бе добър,

нежен и внимателен!

Караше ме да се смея,

душата ми беше радостна,

доволна, всичко имаше,

но го остави заради проклетата,

изгаряща любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...