Мислих, че те обичам,
казвах го на теб, не на него!
Но лъгала съм те и ето, причиних
аз болка в твоята душа!
Как да ми го ти простиш,
след като аз не мога, не мога
и не желая, защото ти бе добър,
нежен и внимателен!
Караше ме да се смея,
душата ми беше радостна,
доволна, всичко имаше,
но го остави заради проклетата,
изгаряща любов!
© Кремена All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
