Измислен детски блян...
Когато във самотни вечери
замръквам с чаша във ръка,
заглеждам се в живота земен,
понякога обзема ме тъга.
Не съм аз никаква светица.
А как копнях като дете
животът ми да мине свято
и с чиста обич да тъче
пътеки златни и омайни
към лунни изгреви, мечти
да възнесе от звездопади,
с дъгата пъстра да лети.
Да бъде Принцът само с мене
и аз от обич да горя,
сърце ми вечно да се смее,
душата - в огнена заря.
За него аз да бъда майка,
любима мила и жена,
сестрица вярна, нежно рамо
във радост бяла и беда.
Мечти, илюзии, химери
на свят от приказки живян...
Тъй не успях аз да намеря
тоз мой измислен детски блян.
Осиротяват ми мечтите
и обясненията във любов,
Угасват тихичко звездите
и нежният ми, искрен зов...
© Криси All rights reserved.
, Доче, Нели - и на вас сърдечно благодаря!