Измислица
Нима съм те измислила, любов?
Е, явно имам страшно въображение!
Такъв сценарий - толкова жесток:
наказана любов, без шанс за изкупление.
Измислила съм явно и ръцете ти.
Единствените. Твоите. Прекрасните.
Очите ти... Косата ти подстригана -
ужасно, за да изглежда права.
Измислила съм си дори как гледаш,
какво говориш и как се усмихваш...
Последният ти жест, преди да легнеш,
специалната ти поза за заспиване.
Ужастният ти навик, всяка сутрин
да се събуждаш със петлите и със „Лора".
Да гледаш всяка вечер Сашо Диков
и други странни, луди хора.
И стръвният ти начин да се хвърлиш
върху храната като в страшен бой...
И сладкия покой, да пушиш
на тъмно - седнал полугол.
И кръстословиците с дълги думи,
които "бориш" в събота с кафето.
И странната енигма помежду ни...
Болеше ме, но пак оставах с тебе.
Това не беше обич „като хората".
Не беше празник, смях, ваканции.
То беше делник, ад, себеотричане -
раздаване, без никакви гаранции.
Такава обич не описват в книгите,
не правят филми, няма песни писани.
Не е красиво то! Безумното обичане -
обречено, наказвано, но истинско.
Е, явно аз съм го измислила...
Едва ли помниш нещо. Не си спомняй!
Ако у теб е имало от него,
ти нямаше да погребеш такава обич.
© Галя Анчева All rights reserved.
