azsamata (Галя Анчева)
13 34
Apr 29, 2008, 1:08 PM

Измислица 

  Poetry » Love
1376 0 12

 

Нима съм те измислила, любов?

Е, явно имам страшно въображение!

Такъв сценарий - толкова жесток:

наказана любов, без шанс за изкупление.

 

Измислила съм явно и ръцете ти.

Единствените. Твоите. Прекрасните.

Очите ти... Косата ти подстригана -

ужасно, за да изглежда  права.

 

Измислила съм си дори как гледаш,

какво говориш и как се усмихваш...

Последният ти жест, преди да легнеш,

специалната ти поза за заспиване.

 

Ужастният ти навик, всяка сутрин

да се събуждаш със петлите и със „Лора".

Да гледаш всяка вечер Сашо Диков

и други странни, луди хора.

 

И стръвният ти начин да се хвърлиш

върху храната като в страшен бой...

И сладкия покой, да пушиш

на тъмно - седнал полугол.

 

И кръстословиците с дълги думи,

които "бориш" в събота с кафето.

И странната енигма помежду ни...

Болеше ме, но пак оставах с тебе.

 

Това не беше обич „като хората".

Не беше празник, смях, ваканции.

То беше делник, ад, себеотричане -

раздаване, без никакви гаранции.

 

Такава обич не описват в книгите,

не правят филми, няма песни писани.

Не е красиво то! Безумното обичане -

обречено, наказвано, но истинско.

 

Е, явно аз съм го измислила...

Едва ли помниш нещо. Не си спомняй!

Ако у теб е имало от него,

ти нямаше да погребеш такава обич.

© Галя Анчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??