Jun 27, 2007, 9:41 AM

Измислям си

  Poetry
783 0 2
Вечерта потъва в многоточия
на хиляди недоизречени слова.
Изказаното е така неточно,
мълчанието - вяра във света.
...
Измислям си. Различни дни,
различни вечери. И хора.
Герои (винаги от приказки),
без грижи, без умора.

Измислям си. Безмълвни замъци,
със призраци. И вещици.
Кладите горят без пламъци,
а свещите - без свещници.

Измислям си. Безкрайни разкази
(но не такива, дето се разказват).
Понякога мълчанието ми е ласкаво,
а многоточията никога не се изказват...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стаси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...